23.08.2017 г., 9:38

Аз няма как...

735 4 4


Аз няма как да оцелея
във този свят така осиротял
за залък хляб да се засмея
а истинска любов не изживял
за два пакета със цигари
една бутила алкохол
и скъсаните дънки стари
и песните на групата "Контрол"
а без крила и самочувствие
и вечно празният ми джоб
обидно беден до съчувствие
забравен даже и от Бог
с надежди и мечти порязани
очи удавени в сълзи
съдбата всичко в мен е смазала
сърцето и душата - в руини
Аз няма как да оцелея
живота е безмилостно жесток
най-силните и лоши ще успеят
късмета ми отдавна е порок
а колко молех малко щастие
и в колко рани прокървих
на колко болка съм подвластен
и всичко в стих го съчиних
а ти чети и ме обичай
в поезия поне да съществувам
аз само там ти се събличам
ти само там ще ме бленуваш...

 

Danny Diester
25.07.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "А колко молех малко щастие
    и в колко рани прокървих
    на колко болка съм подвластен
    и всичко в стих го съчиних...."

    Поздравления, Дани! Тъжно, но много истинско! Хареса ми! Понякога да споделяш болката си с другите (макар и чрез поезия) е лек за душата! Продължавай да пишеш!
  • Дани, много тъжно! Много дълбоко! То и моите са пълни с болка, но се опитвам да съм оптимист. Много ми допадна. Страхотно е!
  • Ами да, такава е действителността, Сис
  • !!! Дани! Дълбока изповед!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...