21 апр. 2009 г., 12:29

Аз, пешката от Третия ден...

1.3K 0 22

Аз, пешката от Третия ден

              Който люби, грех не чини!

    (Из една народна песен от Пиринския край)

 

Аз, пешката, стоя смирено в строя

и чакам с жар поредната атака

към вечната Елена, надживяла Троя,

или към Менелай, прегърнал мрака.

 

Дали съм пешка черна или бяла?

Дали ще се превърна във царица?

А истината кротко е изгряла

в погледа на много бяла жрица.

 

Днес правя ход напред в полето бяло,

а следващото вече се чернее...

Не ме издавай, мое грешно тяло,

че искам пак да изгоря за Нея!

 

Душата ми над черното прелита

на белите криле на райска птица.

А утре никой няма да ме пита

кога ме е прегръщала Царица!

 

Аз, Пешката от корен здрав, но беден

или ще изгоря по правилата,

или ще криволича в ход победен,

докато блесна в царствена позлата!

 

                           21 април 2009 г.

 

Вместо извод:

Философски Закон за пешката на Николай Христов:

За да бъде победна (проходна) една пешка, трябва да опитва

стъпки на зиг-заг (полуналяво или полунадясно) и да е наясно,

че всяка праволинейност я обрича на безславна близка гибел!

                                       (Този закон не важи за политиката!)

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Впечатляващо! Незабравими паралели и стройни стихове! Зад тънката жаржова нотка - много изстрадани истини за стила на мислене и поведение. И аз ще запомня това!!!
  • Много съм впечатлена!!!!
  • Винаги има доза надежда,
    от пешка в ЦАРИЦА да станем.
    Дори и невъзможно да изглежда,
    вярата си трябва да захраним!
    Поздрав, Ники!
    Вярвай!
  • Не всеки може да е офицер или топ,.. но и с пешката може да се даде шах и мат..
  • Или, или... Изборът е изцяло неин! Страхотна емоция!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...