21.04.2009 г., 12:29

Аз, пешката от Третия ден...

1.3K 0 22

Аз, пешката от Третия ден

              Който люби, грех не чини!

    (Из една народна песен от Пиринския край)

 

Аз, пешката, стоя смирено в строя

и чакам с жар поредната атака

към вечната Елена, надживяла Троя,

или към Менелай, прегърнал мрака.

 

Дали съм пешка черна или бяла?

Дали ще се превърна във царица?

А истината кротко е изгряла

в погледа на много бяла жрица.

 

Днес правя ход напред в полето бяло,

а следващото вече се чернее...

Не ме издавай, мое грешно тяло,

че искам пак да изгоря за Нея!

 

Душата ми над черното прелита

на белите криле на райска птица.

А утре никой няма да ме пита

кога ме е прегръщала Царица!

 

Аз, Пешката от корен здрав, но беден

или ще изгоря по правилата,

или ще криволича в ход победен,

докато блесна в царствена позлата!

 

                           21 април 2009 г.

 

Вместо извод:

Философски Закон за пешката на Николай Христов:

За да бъде победна (проходна) една пешка, трябва да опитва

стъпки на зиг-заг (полуналяво или полунадясно) и да е наясно,

че всяка праволинейност я обрича на безславна близка гибел!

                                       (Този закон не важи за политиката!)

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Впечатляващо! Незабравими паралели и стройни стихове! Зад тънката жаржова нотка - много изстрадани истини за стила на мислене и поведение. И аз ще запомня това!!!
  • Много съм впечатлена!!!!
  • Винаги има доза надежда,
    от пешка в ЦАРИЦА да станем.
    Дори и невъзможно да изглежда,
    вярата си трябва да захраним!
    Поздрав, Ники!
    Вярвай!
  • Не всеки може да е офицер или топ,.. но и с пешката може да се даде шах и мат..
  • Или, или... Изборът е изцяло неин! Страхотна емоция!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...