Аз по мъничко умирам
Аз по мъничко умирам със смъртта на всеки слънчоглед,
денят изтича през очите ми и се счупва във ресниците.
И светът отвъд е тъмносив наглед,
и лютиво-кисел е на вкус и на мирисане.
А разковничето е зарито някъде дълбоко във душата ни,
толково дълбоко, че е нужен акваланг.
Боже, само със любов да го достигна,
на душевно хромите да мога да го дам...
И да се родят отново със всеки слънчоглед
душите ни, пречистени и обновени,
за да съм сигурна, че СЪМ човек
и всеки ден отново ражда се във мене.
денят изтича през очите ми и се счупва във ресниците.
И светът отвъд е тъмносив наглед,
и лютиво-кисел е на вкус и на мирисане.
А разковничето е зарито някъде дълбоко във душата ни,
толково дълбоко, че е нужен акваланг.
Боже, само със любов да го достигна,
на душевно хромите да мога да го дам...
И да се родят отново със всеки слънчоглед
душите ни, пречистени и обновени,
за да съм сигурна, че СЪМ човек
и всеки ден отново ражда се във мене.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Славкова Все права защищены
