10.12.2006 г., 22:00 ч.
Аз по мъничко умирам
Аз по мъничко умирам със смъртта на всеки слънчоглед,
денят изтича през очите ми и се счупва във ресниците.
И светът отвъд е тъмносив наглед,
и лютиво-кисел е на вкус и на мирисане.
А разковничето е зарито някъде дълбоко във душата ни,
толково дълбоко, че е нужен акваланг.
Боже, само със любов да го достигна,
на душевно хромите да мога да го дам...
И да се родят отново със всеки слънчоглед
душите ни, пречистени и обновени,
за да съм сигурна, че СЪМ човек
и всеки ден отново ражда се във мене.
денят изтича през очите ми и се счупва във ресниците.
И светът отвъд е тъмносив наглед,
и лютиво-кисел е на вкус и на мирисане.
А разковничето е зарито някъде дълбоко във душата ни,
толково дълбоко, че е нужен акваланг.
Боже, само със любов да го достигна,
на душевно хромите да мога да го дам...
И да се родят отново със всеки слънчоглед
душите ни, пречистени и обновени,
за да съм сигурна, че СЪМ човек
и всеки ден отново ражда се във мене.
© Румяна Славкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Боже, само със любов да го достигна,
на душевно хромите да мога да го дам...
...
Много ми хареса!
Поздрави!
-
Боже, само със любов да го достигна,
на душевно хромите да мога да го дам..
Прекрасно, Браво!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
душите ни, пречистени и обновени,"
Много хубав стих Румяна!
И мъдър!