Dec 10, 2006, 10:00 PM
Аз по мъничко умирам
Аз по мъничко умирам със смъртта на всеки слънчоглед,
денят изтича през очите ми и се счупва във ресниците.
И светът отвъд е тъмносив наглед,
и лютиво-кисел е на вкус и на мирисане.
А разковничето е зарито някъде дълбоко във душата ни,
толково дълбоко, че е нужен акваланг.
Боже, само със любов да го достигна,
на душевно хромите да мога да го дам...
И да се родят отново със всеки слънчоглед
душите ни, пречистени и обновени,
за да съм сигурна, че СЪМ човек
и всеки ден отново ражда се във мене.
денят изтича през очите ми и се счупва във ресниците.
И светът отвъд е тъмносив наглед,
и лютиво-кисел е на вкус и на мирисане.
А разковничето е зарито някъде дълбоко във душата ни,
толково дълбоко, че е нужен акваланг.
Боже, само със любов да го достигна,
на душевно хромите да мога да го дам...
И да се родят отново със всеки слънчоглед
душите ни, пречистени и обновени,
за да съм сигурна, че СЪМ човек
и всеки ден отново ражда се във мене.
© Румяна Славкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Боже, само със любов да го достигна,
на душевно хромите да мога да го дам...
...
Много ми хареса!
Поздрави!
-
Боже, само със любов да го достигна,
на душевно хромите да мога да го дам..
Прекрасно, Браво!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
душите ни, пречистени и обновени,"
Много хубав стих Румяна!
И мъдър!