Аз помня
Отрязъци от време. Болно време.
Как лесно губим светлата си памет!
Щом мракът е готов да ни превземе,
налага се отвътре да сме пламък.
Заблудите са хлъзгави от шлака,
но само ако погледът е плитък.
Четем, нали? Но истините чакат
през нас да ги пресеем като в сито.
С кръвта си да усетим, че Родина
е повече от детство и гробове.
Любов е! – дето няма да изстине
и в каменни сърца да я заровим.
― По-леко е, Родино, да не помним,
безпаметно по-лесно се успява.
Но струва ли си щастие бездомно?!
Аз помня! Затова не те предавам.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
