Аз помня
Отрязъци от време. Болно време.
Как лесно губим светлата си памет!
Щом мракът е готов да ни превземе,
налага се отвътре да сме пламък.
Заблудите са хлъзгави от шлака,
но само ако погледът е плитък.
Четем, нали? Но истините чакат
през нас да ги пресеем като в сито.
С кръвта си да усетим, че Родина
е повече от детство и гробове.
Любов е! – дето няма да изстине
и в каменни сърца да я заровим.
― По-леко е, Родино, да не помним,
безпаметно по-лесно се успява.
Но струва ли си щастие бездомно?!
Аз помня! Затова не те предавам.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
