Аз, проклетникът!

Защо животът е начало, 

щом всяка обич е предателство, 

което води до раздяла 

и хъс за ново посегателство? 

А краят идва неминуемо. 

Заблудата е някак преднамерена. 

Човекът ослепява, влюбен. 

Проглежда в чуждата постеля. 

Нима ще кажете Грешиш!? 

(Аз вярвам в свойте прегрешения.) 

Или живееш да гориш, 

или си роб на въжделения! 

Но нека бъда черноглед! 

В тъгата няма светлина. 

Прощавал съм, но съм проклетник

щом в мене заболи лъжа! 

Стихопат. 

/Данаил Антонов/

06.01.2023