6 янв. 2023 г., 21:46

Аз, проклетникът! 

  Поэзия » Любовная, Философская
372 0 0
Защо животът е начало,
щом всяка обич е предателство,
което води до раздяла
и хъс за ново посегателство?
А краят идва неминуемо.
Заблудата е някак преднамерена.
Човекът ослепява, влюбен.
Проглежда в чуждата постеля.
Нима ще кажете Грешиш!?
(Аз вярвам в свойте прегрешения.)
Или живееш да гориш,
или си роб на въжделения! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Все права защищены

Предложения
: ??:??