Аз, проклетникът!
Защо животът е начало,
щом всяка обич е предателство,
което води до раздяла
и хъс за ново посегателство?
А краят идва неминуемо.
Заблудата е някак преднамерена.
Човекът ослепява, влюбен.
Проглежда в чуждата постеля.
Нима ще кажете Грешиш!?
(Аз вярвам в свойте прегрешения.)
Или живееш да гориш,
или си роб на въжделения!
Но нека бъда черноглед!
В тъгата няма светлина.
Прощавал съм, но съм проклетник
щом в мене заболи лъжа!
Стихопат.
/Данаил Антонов/
06.01.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
