30 мар. 2024 г., 11:09  

Аз се научих да чета

370 3 2

АЗ СЕ НАУЧИХ ДА ЧЕТА

 

... красивото на старостта

е в тайнството – да бъда хрисим,

от мене нищичко в света! –

да знам, че вече не зависи,

 

за всички болчици простил,

душа разгърдил към Всемира,

да пийна – благ, недраг-немил,

на припечето халба бира,

 

да милна своя котарак –

и в парка, литнал в птичи песни,

забравен, бавен, мил дъртак,

да дремна с вчерашния вестник,

 

да знам, че в туй, що предстои,

мен просто няма да ме има –

скован във ледни букаи,

ще хлътна в ледницата-зима,

 

днес гледам благо на света –

и светлинката ми е свята! –

аз се научих да чета

през погледа на добротата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...