Аз се научих да чета
АЗ СЕ НАУЧИХ ДА ЧЕТА
... красивото на старостта
е в тайнството – да бъда хрисим,
от мене нищичко в света! –
да знам, че вече не зависи,
за всички болчици простил,
душа разгърдил към Всемира,
да пийна – благ, недраг-немил,
на припечето халба бира,
да милна своя котарак –
и в парка, литнал в птичи песни,
забравен, бавен, мил дъртак,
да дремна с вчерашния вестник,
да знам, че в туй, що предстои,
мен просто няма да ме има –
скован във ледни букаи,
ще хлътна в ледницата-зима,
днес гледам благо на света –
и светлинката ми е свята! –
аз се научих да чета
през погледа на добротата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
