30 mar 2024, 11:09  

Аз се научих да чета

  Poesía
373 3 2

АЗ СЕ НАУЧИХ ДА ЧЕТА

 

... красивото на старостта

е в тайнството – да бъда хрисим,

от мене нищичко в света! –

да знам, че вече не зависи,

 

за всички болчици простил,

душа разгърдил към Всемира,

да пийна – благ, недраг-немил,

на припечето халба бира,

 

да милна своя котарак –

и в парка, литнал в птичи песни,

забравен, бавен, мил дъртак,

да дремна с вчерашния вестник,

 

да знам, че в туй, що предстои,

мен просто няма да ме има –

скован във ледни букаи,

ще хлътна в ледницата-зима,

 

днес гледам благо на света –

и светлинката ми е свята! –

аз се научих да чета

през погледа на добротата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...