9 июл. 2014 г., 21:17

Aз себе си и пред света

Поэзия » Философская

1.6K 0 3

Оставам и тръгвам.
Крещя и мълча.
Писък след затишие,
поражда сълза...

Опитвам и се предавам.
Понякога нямам сили да вървя.
Усмихната или пък тъжна,
такъв е образът ми за света.

Отивам и се връщам
и пак объркана стоя.
Животът е пъстра дилема,
но преди всичко той е дар.

Обичам те и те отричам.
И си ми близък, и много чужд.
Аз просто вървя по своята пътека
и очаквам нечий зов.

08.07.2014 година
Галина Петрова Данкова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Lunnatasianka (Галина Данкова)

Благодаря ви от сърце за мненията,милички

2014-07-15T00:28:06+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Животът е такъв, какъвто е, понякога сладък, понякога горчи,
но винаги трябва да помним най-важното - животът е усилие, което винаги
си струва! Поздрави и за лирическата, и за прекрасната й авторка, сътворила талантливо този оригинален стих с много актуално послание!

2014-07-13T22:28:15+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

не знаем кой път накъде ни води... а краят на едно
може би и начало на друго.. поздрав и прегръдка
за теб..

2014-07-13T21:23:30+03:00