Aз себе си и пред света
Оставам и тръгвам.
Крещя и мълча.
Писък след затишие,
поражда сълза...
Опитвам и се предавам.
Понякога нямам сили да вървя.
Усмихната или пък тъжна,
такъв е образът ми за света.
Отивам и се връщам
и пак объркана стоя.
Животът е пъстра дилема,
но преди всичко той е дар.
Обичам те и те отричам.
И си ми близък, и много чужд.
Аз просто вървя по своята пътека
и очаквам нечий зов.
08.07.2014 година
Галина Петрова Данкова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Данкова Всички права запазени
