Lunnatasianka (Галина Данкова)
12 153
9.07.2014 г., 21:17 ч.

Aз себе си и пред света 

  Поезия » Философска
1259 0 3

Оставам и тръгвам.
Крещя и мълча.
Писък след затишие,
 поражда сълза...

Опитвам и се предавам.
Понякога нямам сили да вървя.
Усмихната или пък тъжна,
 такъв е образът ми за света.

Отивам и се връщам
и пак объркана стоя.
 Животът е пъстра дилема,
но преди всичко той е дар.

Обичам те и те отричам.
 И си ми близък, и много чужд.
Аз просто вървя по своята пътека
и очаквам нечий зов.

08.07.2014 година
Галина Петрова Данкова

© Галина Данкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви от сърце за мненията,милички
  • Животът е такъв, какъвто е, понякога сладък, понякога горчи,
    но винаги трябва да помним най-важното - животът е усилие, което винаги
    си струва! Поздрави и за лирическата, и за прекрасната й авторка, сътворила талантливо този оригинален стих с много актуално послание!
  • не знаем кой път накъде ни води... а краят на едно
    може би и начало на друго.. поздрав и прегръдка
    за теб..
Предложения
: ??:??