Оставам и тръгвам.
Крещя и мълча.
Писък след затишие,
поражда сълза...
Опитвам и се предавам.
Понякога нямам сили да вървя.
Усмихната или пък тъжна,
такъв е образът ми за света.
Отивам и се връщам
и пак объркана стоя.
Животът е пъстра дилема,
но преди всичко той е дар.
Обичам те и те отричам.
И си ми близък, и много чужд.
Аз просто вървя по своята пътека
и очаквам нечий зов.
08.07.2014 година
Галина Петрова Данкова
© Галина Данкова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
