Оставам и тръгвам.
Крещя и мълча.
Писък след затишие,
поражда сълза...
Опитвам и се предавам.
Понякога нямам сили да вървя.
Усмихната или пък тъжна,
такъв е образът ми за света.
Отивам и се връщам
и пак объркана стоя.
Животът е пъстра дилема,
но преди всичко той е дар.
Обичам те и те отричам.
И си ми близък, и много чужд.
Аз просто вървя по своята пътека
и очаквам нечий зов.
08.07.2014 година
Галина Петрова Данкова
© Галина Данкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
