Lunnatasianka (Галина Данкова)
12 155
Jul 9, 2014, 9:17 PM

Aз себе си и пред света 

  Poetry » Phylosophy
1099 0 3

Оставам и тръгвам.
Крещя и мълча.
Писък след затишие,
 поражда сълза...

Опитвам и се предавам.
Понякога нямам сили да вървя.
Усмихната или пък тъжна,
 такъв е образът ми за света.

Отивам и се връщам
и пак объркана стоя.
 Животът е пъстра дилема,
но преди всичко той е дар.

Обичам те и те отричам.
 И си ми близък, и много чужд.
Аз просто вървя по своята пътека
и очаквам нечий зов.

08.07.2014 година
Галина Петрова Данкова

© Галина Данкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви от сърце за мненията,милички
  • Животът е такъв, какъвто е, понякога сладък, понякога горчи,
    но винаги трябва да помним най-важното - животът е усилие, което винаги
    си струва! Поздрави и за лирическата, и за прекрасната й авторка, сътворила талантливо този оригинален стих с много актуално послание!
  • не знаем кой път накъде ни води... а краят на едно
    може би и начало на друго.. поздрав и прегръдка
    за теб..
Random works
: ??:??