9 июн. 2010 г., 09:39

Аз ще остана

1.5K 1 5

                  Аз ще остана

 

Опитва светът да ме всячески смаже,

подтиква ме път емигрантски да хвана,

не тръгна ли, щял да ме с нещо накаже,

но въпреки всичко – аз тук ще остана!

 

Заплашва ме с мутри, с закони ме гони,

финансов хомот ми набързо надяна,

надува строителни мега-балони,

но аз съм инат и докрай ще остана!

 

Безжално ме граби, създава ми кризи,

не спря да ме трови с лъжи от екрана,

дори улесни ме, премахвайки визи,

но аз обещал съм, че тук ще остана!

 

На алчни отрепки живота ми даде,

а те - и на ближния - дълг не прощават,

наивния кадър отдавна извади,

но аз съм от тези, които остават!

 

И, колкото по-настървено ме тика

да бягам и яростно стяга колана,

то толкова по-убеден ще извикам:

„Убий ме, но тук съм решил да остана!”

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Цанков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления за упоритостта! Харесах!
  • Последният куплет на стихотворението ти е перфектен. Издържан е и като послание и в техническо отношение. Пожелавам ти да не слизаш под летвата, която сам си си поставил с него. Успех!
    Поздрави от още един "Оставащ"!
  • "финансов хомот ми набързо надяна"...Много точен израз!И аз съм от тези, които остават, не защото не могат, а защото не искат!Поздрав!
  • Замисли ме. Тия дето оставаме, след всичко това, дали сме патриоти или мазаохисти? Поводите за национална гордост, произтичащи от най-новата ни (преходна)история, като че ли, не са много. Не че съвсем ги няма...
    Темата касае един труден избор.
    Поздравявам те за твоя!
  • http://www.youtube.com/watch?v=MCBaCrICuEw

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...