9.06.2010 г., 9:39

Аз ще остана

1.5K 1 5

                  Аз ще остана

 

Опитва светът да ме всячески смаже,

подтиква ме път емигрантски да хвана,

не тръгна ли, щял да ме с нещо накаже,

но въпреки всичко – аз тук ще остана!

 

Заплашва ме с мутри, с закони ме гони,

финансов хомот ми набързо надяна,

надува строителни мега-балони,

но аз съм инат и докрай ще остана!

 

Безжално ме граби, създава ми кризи,

не спря да ме трови с лъжи от екрана,

дори улесни ме, премахвайки визи,

но аз обещал съм, че тук ще остана!

 

На алчни отрепки живота ми даде,

а те - и на ближния - дълг не прощават,

наивния кадър отдавна извади,

но аз съм от тези, които остават!

 

И, колкото по-настървено ме тика

да бягам и яростно стяга колана,

то толкова по-убеден ще извикам:

„Убий ме, но тук съм решил да остана!”

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за упоритостта! Харесах!
  • Последният куплет на стихотворението ти е перфектен. Издържан е и като послание и в техническо отношение. Пожелавам ти да не слизаш под летвата, която сам си си поставил с него. Успех!
    Поздрави от още един "Оставащ"!
  • "финансов хомот ми набързо надяна"...Много точен израз!И аз съм от тези, които остават, не защото не могат, а защото не искат!Поздрав!
  • Замисли ме. Тия дето оставаме, след всичко това, дали сме патриоти или мазаохисти? Поводите за национална гордост, произтичащи от най-новата ни (преходна)история, като че ли, не са много. Не че съвсем ги няма...
    Темата касае един труден избор.
    Поздравявам те за твоя!
  • http://www.youtube.com/watch?v=MCBaCrICuEw

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...