9 jun 2010, 9:39

Аз ще остана

  Poesía » Civil
1.5K 1 5

                  Аз ще остана

 

Опитва светът да ме всячески смаже,

подтиква ме път емигрантски да хвана,

не тръгна ли, щял да ме с нещо накаже,

но въпреки всичко – аз тук ще остана!

 

Заплашва ме с мутри, с закони ме гони,

финансов хомот ми набързо надяна,

надува строителни мега-балони,

но аз съм инат и докрай ще остана!

 

Безжално ме граби, създава ми кризи,

не спря да ме трови с лъжи от екрана,

дори улесни ме, премахвайки визи,

но аз обещал съм, че тук ще остана!

 

На алчни отрепки живота ми даде,

а те - и на ближния - дълг не прощават,

наивния кадър отдавна извади,

но аз съм от тези, които остават!

 

И, колкото по-настървено ме тика

да бягам и яростно стяга колана,

то толкова по-убеден ще извикам:

„Убий ме, но тук съм решил да остана!”

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Цанков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за упоритостта! Харесах!
  • Последният куплет на стихотворението ти е перфектен. Издържан е и като послание и в техническо отношение. Пожелавам ти да не слизаш под летвата, която сам си си поставил с него. Успех!
    Поздрави от още един "Оставащ"!
  • "финансов хомот ми набързо надяна"...Много точен израз!И аз съм от тези, които остават, не защото не могат, а защото не искат!Поздрав!
  • Замисли ме. Тия дето оставаме, след всичко това, дали сме патриоти или мазаохисти? Поводите за национална гордост, произтичащи от най-новата ни (преходна)история, като че ли, не са много. Не че съвсем ги няма...
    Темата касае един труден избор.
    Поздравявам те за твоя!
  • http://www.youtube.com/watch?v=MCBaCrICuEw

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...