22 окт. 2006 г., 19:58

аз съм...

1.6K 0 14

Аз съм прекрасна картина с бездухи бои, едно бездиханно жълтурче.

Малко съм смачкано, сиво, без стих,

който да ми поплаче...

Трепет без чувство съм,

сила без цел,

объркана формула,

ръждясала тел,

крива усмивка с червило намазана,

бледо, омазано парченце сив ден.

Аз съм безкрайна, но съм нарязана.

Малка, прашасала, смях озлобен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биляна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Важното е да си себе си...
  • Много познати и прекрасно написано!
  • Пази се от чувствата си, много са силни!!!
  • Интересна си ми.Имаш си изграден стил, което е адски много в днешното време, когато всеки трети хваща писалка и се обявява за поет.Ще те чета ...

    ... а това стихотворение ми стана любимо от пръв прочит.
  • Безмилостно самокритична, но толкова ранима.. "Аз съм безкрайна, но съм нарязана" Това ме плени

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...