Планина ли съм аз,
или съм море?...
Може би океан съм,
може би съм небе...
Необятна, кристална и чиста
като вода от извор студен,
като роса върху детелина златиста...
Аз съм трагедия тъжна и тежка,
аз съм драма, аз съм пиеса човешка.
Комедия съм, която разсмива лицата,
аз съм просто отзвукът на тишината.
Далеч е от мен всичко красиво,
толкова далеч е всичко тъй мило,
аз съм самотна птица в небето,
криле не мога да разперя и ето -
потъвам отново в забрава, сама съм,
може би филм недогледан - това съм!
© Валентина Все права защищены