2 февр. 2011 г., 21:58

Аз съм...

507 0 0

Планина ли съм аз,

или съм море?...

Може би океан съм,

може би съм небе...

Необятна, кристална и чиста

като вода от извор студен,

като роса върху детелина златиста...

 

Аз съм трагедия тъжна и тежка,

аз съм драма, аз съм пиеса човешка.

Комедия съм, която разсмива лицата,

аз съм просто отзвукът на тишината.

 

Далеч е от мен всичко красиво,

толкова далеч е всичко тъй мило,

аз съм самотна птица в небето,

криле не мога да разперя и ето -

потъвам отново в забрава, сама съм,

може би филм недогледан - това съм!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...