Планина ли съм аз,

или съм море?...

Може би океан съм,

може би съм небе...

Необятна, кристална и чиста

като вода от извор студен,

като роса върху детелина златиста...

Аз съм трагедия тъжна и тежка,

аз съм драма, аз съм пиеса човешка.

Комедия съм, която разсмива лицата,

аз съм просто отзвукът на тишината.

Далеч е от мен всичко красиво,

толкова далеч е всичко тъй мило,

аз съм самотна птица в небето,

криле не мога да разперя и ето -

потъвам отново в забрава, сама съм,

може би филм недогледан - това съм!