Аз съм...
и се чувствам някак странно -
непокорна, мила,
безкрайно светла,
черно дива, изящна,
нежна, тъжна и добра...
Ето, аз съм във детето,
във просяка, във птицата,
в дъжда... във Слънцето,
в сълзите, във полето, в убиеца,
във стареца, умиращ в самота...
Ето, аз съм полет, вдъхновение,
аз съм истина, и път, и светлина,
аз съм светлата звезда-вечерница
и святата икона на жена...
Ето, аз съм тук сама
и някак странни са нещата...
:-)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ния Кирилова Все права защищены
