10.02.2007 г., 10:41

Аз съм...

909 0 4
Ето, аз съм тук сама
и се чувствам някак странно -
непокорна, мила,
безкрайно светла,
черно дива, изящна,
нежна, тъжна и добра...

Ето, аз съм във детето,
във просяка, във птицата,
в дъжда... във Слънцето,
в сълзите, във полето, в убиеца,
във стареца, умиращ в самота...

Ето, аз съм полет, вдъхновение,
аз съм истина, и път, и светлина,
аз съм светлата звезда-вечерница
и святата икона на жена...

Ето, аз съм тук сама
и някак странни са нещата...
:-)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ния Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...