10 feb 2007, 10:41

Аз съм...

  Poesía
910 0 4
Ето, аз съм тук сама
и се чувствам някак странно -
непокорна, мила,
безкрайно светла,
черно дива, изящна,
нежна, тъжна и добра...

Ето, аз съм във детето,
във просяка, във птицата,
в дъжда... във Слънцето,
в сълзите, във полето, в убиеца,
във стареца, умиращ в самота...

Ето, аз съм полет, вдъхновение,
аз съм истина, и път, и светлина,
аз съм светлата звезда-вечерница
и святата икона на жена...

Ето, аз съм тук сама
и някак странни са нещата...
:-)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ния Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...