Feb 10, 2007, 10:41 AM

Аз съм...

  Poetry
908 0 4
Ето, аз съм тук сама
и се чувствам някак странно -
непокорна, мила,
безкрайно светла,
черно дива, изящна,
нежна, тъжна и добра...

Ето, аз съм във детето,
във просяка, във птицата,
в дъжда... във Слънцето,
в сълзите, във полето, в убиеца,
във стареца, умиращ в самота...

Ето, аз съм полет, вдъхновение,
аз съм истина, и път, и светлина,
аз съм светлата звезда-вечерница
и святата икона на жена...

Ето, аз съм тук сама
и някак странни са нещата...
:-)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ния Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...