5 янв. 2010 г., 12:19

Аз съм...

2K 0 13

Въздишка съм - изплакана в нощта...

Милувката - събудила те сутрин рано.

Аз капчица съм утринна роса,

полепнала на мъжкото ти рамо.

Копнежът съм - на пъстрата дъга,

сърцето малко - сътворило ти мечтата...

Сълзата съм - родила се в дъжда,

утехата - попила ти тъгата...

Огънят съм... бушуващ във кръвта,

водата жива - лекуваща ти всяка рана.

Животът съм на твоята душа...

Изгубиш ли ме -

ще бъдеш истински ограбен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Паула Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Докато прочетох усещах светла усмивка. Прекрасно!
  • "сърцето малко - сътворило ти мечтата...
    Сълзата съм - родила се в дъжда,
    утехата - попила ти тъгата..."

    !!!
    Поздрави за прекрасния стих!
  • Браво, Паула!
  • Многостранна и невероятна!
  • Както винаги - многолика и интересна!~

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....