Въздишка съм - изплакана в нощта...
Милувката - събудила те сутрин рано.
Аз капчица съм утринна роса,
полепнала на мъжкото ти рамо.
Копнежът съм - на пъстрата дъга,
сърцето малко - сътворило ти мечтата...
Сълзата съм - родила се в дъжда,
утехата - попила ти тъгата...
Огънят съм... бушуващ във кръвта,
водата жива - лекуваща ти всяка рана.
Животът съм на твоята душа...
Изгубиш ли ме -
ще бъдеш истински ограбен.
© Паула Петрова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво, Паула!