Въздишка съм - изплакана в нощта...
Милувката - събудила те сутрин рано.
Аз капчица съм утринна роса,
полепнала на мъжкото ти рамо.
Копнежът съм - на пъстрата дъга,
сърцето малко - сътворило ти мечтата...
Сълзата съм - родила се в дъжда,
утехата - попила ти тъгата...
Огънят съм... бушуващ във кръвта,
водата жива - лекуваща ти всяка рана.
Животът съм на твоята душа...
Изгубиш ли ме -
ще бъдеш истински ограбен.
© Паула Петрова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво, Паула!