Jan 5, 2010, 12:19 PM

Аз съм...

  Poetry
2K 0 13

Въздишка съм - изплакана в нощта...

Милувката - събудила те сутрин рано.

Аз капчица съм утринна роса,

полепнала на мъжкото ти рамо.

Копнежът съм - на пъстрата дъга,

сърцето малко - сътворило ти мечтата...

Сълзата съм - родила се в дъжда,

утехата - попила ти тъгата...

Огънят съм... бушуващ във кръвта,

водата жива - лекуваща ти всяка рана.

Животът съм на твоята душа...

Изгубиш ли ме -

ще бъдеш истински ограбен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паула Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Докато прочетох усещах светла усмивка. Прекрасно!
  • "сърцето малко - сътворило ти мечтата...
    Сълзата съм - родила се в дъжда,
    утехата - попила ти тъгата..."

    !!!
    Поздрави за прекрасния стих!
  • Браво, Паула!
  • Многостранна и невероятна!
  • Както винаги - многолика и интересна!~

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...