5.01.2010 г., 12:19

Аз съм...

2K 0 13

Въздишка съм - изплакана в нощта...

Милувката - събудила те сутрин рано.

Аз капчица съм утринна роса,

полепнала на мъжкото ти рамо.

Копнежът съм - на пъстрата дъга,

сърцето малко - сътворило ти мечтата...

Сълзата съм - родила се в дъжда,

утехата - попила ти тъгата...

Огънят съм... бушуващ във кръвта,

водата жива - лекуваща ти всяка рана.

Животът съм на твоята душа...

Изгубиш ли ме -

ще бъдеш истински ограбен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паула Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Докато прочетох усещах светла усмивка. Прекрасно!
  • "сърцето малко - сътворило ти мечтата...
    Сълзата съм - родила се в дъжда,
    утехата - попила ти тъгата..."

    !!!
    Поздрави за прекрасния стих!
  • Браво, Паула!
  • Многостранна и невероятна!
  • Както винаги - многолика и интересна!~

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...