5.01.2010 г., 12:19

Аз съм...

2K 0 13

Въздишка съм - изплакана в нощта...

Милувката - събудила те сутрин рано.

Аз капчица съм утринна роса,

полепнала на мъжкото ти рамо.

Копнежът съм - на пъстрата дъга,

сърцето малко - сътворило ти мечтата...

Сълзата съм - родила се в дъжда,

утехата - попила ти тъгата...

Огънят съм... бушуващ във кръвта,

водата жива - лекуваща ти всяка рана.

Животът съм на твоята душа...

Изгубиш ли ме -

ще бъдеш истински ограбен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паула Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Докато прочетох усещах светла усмивка. Прекрасно!
  • "сърцето малко - сътворило ти мечтата...
    Сълзата съм - родила се в дъжда,
    утехата - попила ти тъгата..."

    !!!
    Поздрави за прекрасния стих!
  • Браво, Паула!
  • Многостранна и невероятна!
  • Както винаги - многолика и интересна!~

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...