24 сент. 2017 г., 14:29

Аз съм

826 10 34

Аз съм тъмната част от деня ти
и викът ти от ужас в нощта.
Аз съм бездна дълбока на пътя,
щом върха приближил си едва.

 

Аз съм глутница псета в гората,
настървено те гоня към тъмното.
Там сме аз и ти, и самотата.
Там, навсякъде... И във отвъдното.

 

Аз те срещам на всяко препъване
и ти шепна: "Ха, ти си виновен!".
Между тебе и хората вмъквам се
докато́ те оставя бездомен.

 

Аз съм дяволът горе, на рамото,
но до мен няма ангел да спори.
Аз съм твоето его, голямото...
Ще посмееш ли с мен да се бориш?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...