Аз съм един примитивен Адам –
ябълка що е – до днеска не знам.
И се разхождам - безгрижен и гол,
волен, свободен, като сокол!
Чувствам как странно във мене се взират,
ала защо – и до днес не разбирам!
Млади жени, в парка щом ме съзряха,
спряха внезапно и в мене се взряха.
Някаква – грозна - от тях се откъсна,
дойде до мене и гневно изсъска:
- Кой си, какъв си? Нямаш ли срам?
Аз й отвърнах: - Аз съм Адам. ...