Аз съм II
94'
за нещо неживяно,
миналото, невидяно
от ни един поет.
Аз съм спомен
от пътя не изминат,
спомен, неотминат
от ни един куплет
на песен неизпяна...
А мен ме няма...
Аз съм нищо.
Бъдеще не виждам -
и то е спомен,
тъжен помен
за миг невиждан.
Мисъл крилата.
Мечта хвърковата.
Като лист хартия,
погълнат от пламък
сред пясъчен замък.
за човек непознат
или в мечтите срещнат;
като магарето от баснята,
затворено във спомена за мост...
Пост -
четирсет дни мечтание.
Дихание,
погълнато с цигарен дим.
Загаснал пламък
от забравен фас...
Пас!
Играта не е моята.
По желание на волята
угаснал пламъкът,
затворен в замъка.
А аз нямам воля
и моля
(не)съществуващия Владетел
да бъде свидетел,
че тук съм,
че аз съм!
Аз!
А не спомен
за помен
Аз!
Не мисъл
за смисъл,
Загубен през 94-та...
© Тинка Това Все права защищены