17 may 2008, 22:17

Аз съм ІІ

  Poesía
1K 0 2
 

Аз съм II

94'

Аз съм спомен

за нещо неживяно,

миналото, невидяно

от ни един поет.

 

Аз съм спомен

 

от пътя не изминат,

спомен, неотминат

от ни един куплет

на песен неизпяна...

А мен ме няма...

 

Аз съм нищо.

 

Бъдеще не виждам -

и то е спомен,

тъжен помен

за миг невиждан.

Мисъл крилата.

Мечта хвърковата.

Като лист хартия,

погълнат от пламък

сред пясъчен замък.

А аз съм спомен

 

за човек непознат

или в мечтите срещнат;

Инат

като магарето от баснята,

затворено във спомена за мост...

Пост -

четирсет дни мечтание.

Дихание,

погълнато с цигарен дим.

 

И аз съм дим.

Загаснал пламък

от забравен фас...

Пас!

Играта не е моята.

По желание на волята

угаснал пламъкът,

затворен в замъка.

А аз нямам воля

и моля

(не)съществуващия Владетел

да бъде свидетел,

че тук съм,

че аз съм!

Аз!

А не спомен

 за помен

Аз!

Не мисъл

за смисъл,

Загубен през 94-та...

 

 

  • 04.04.2008 (Cobain's night)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тинка Това Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...