May 17, 2008, 10:17 PM

Аз съм ІІ

  Poetry
1K 0 2
 

Аз съм II

94'

Аз съм спомен

за нещо неживяно,

миналото, невидяно

от ни един поет.

 

Аз съм спомен

 

от пътя не изминат,

спомен, неотминат

от ни един куплет

на песен неизпяна...

А мен ме няма...

 

Аз съм нищо.

 

Бъдеще не виждам -

и то е спомен,

тъжен помен

за миг невиждан.

Мисъл крилата.

Мечта хвърковата.

Като лист хартия,

погълнат от пламък

сред пясъчен замък.

А аз съм спомен

 

за човек непознат

или в мечтите срещнат;

Инат

като магарето от баснята,

затворено във спомена за мост...

Пост -

четирсет дни мечтание.

Дихание,

погълнато с цигарен дим.

 

И аз съм дим.

Загаснал пламък

от забравен фас...

Пас!

Играта не е моята.

По желание на волята

угаснал пламъкът,

затворен в замъка.

А аз нямам воля

и моля

(не)съществуващия Владетел

да бъде свидетел,

че тук съм,

че аз съм!

Аз!

А не спомен

 за помен

Аз!

Не мисъл

за смисъл,

Загубен през 94-та...

 

 

  • 04.04.2008 (Cobain's night)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тинка Това All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...