Аз съм II

94'

Аз съм спомен

за нещо неживяно,

миналото, невидяно

от ни един поет.

Аз съм спомен

от пътя не изминат,

спомен, неотминат

от ни един куплет

на песен неизпяна...

А мен ме няма...

Аз съм нищо.

Бъдеще не виждам -

и то е спомен,

тъжен помен

за миг невиждан.

Мисъл крилата.

Мечта хвърковата.

Като лист хартия,

погълнат от пламък

сред пясъчен замък.

А аз съм спомен

за човек непознат

или в мечтите срещнат;

Инат

като магарето от баснята,

затворено във спомена за мост...

Пост -

четирсет дни мечтание.

Дихание,

погълнато с цигарен дим.

И аз съм дим.

Загаснал пламък

от забравен фас...

Пас!

Играта не е моята.

По желание на волята

угаснал пламъкът,

затворен в замъка.

А аз нямам воля

и моля

(не)съществуващия Владетел

да бъде свидетел,

че тук съм,

че аз съм!

Аз!

А не спомен

 за помен

Аз!

Не мисъл

за смисъл,

Загубен през 94-^та...

• 04.04.2008 (Cobain's night)