Аз съм малко чудо
Аз съм малко чудо, простичко, от Бога,
от пръстта родена, пила съм роса.
С първи мраз умирам, ала знай, че мога,
с дъх благоуханен, да те възкреся.
Слезе в миг дъгата, нежно ме целуна,
изрисува, с пръсти моите листа,
тръните брои ми пролет пълнолунна,
в нежната тревица – бисерче – блестя.
Цяла нощ ухая, сладко, но нахалост,
никой не прежали капка кръв за мен.
Славеят умира, влюбен в мен, нажалост,
корени държат ме... Той в небе роден.
Вятърът помолих нежно, вместо мене,
да постопли скришом птичата душа.
С дъх написах стихче, за да спре да стене,
тихичко щурчето, да го утеша.
Аз съм малко чудо, крехко и ранимо,
докато е лято ще танцувам знам.
Щом настъпи ранна, прегладняла зима,
славеят обичан, ще остане сам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
