Аз съм малко чудо
Аз съм малко чудо, простичко, от Бога,
от пръстта родена, пила съм роса.
С първи мраз умирам, ала знай, че мога,
с дъх благоуханен, да те възкреся.
Слезе в миг дъгата, нежно ме целуна,
изрисува, с пръсти моите листа,
тръните брои ми пролет пълнолунна,
в нежната тревица – бисерче – блестя.
Цяла нощ ухая, сладко, но нахалост,
никой не прежали капка кръв за мен.
Славеят умира, влюбен в мен, нажалост,
корени държат ме... Той в небе роден.
Вятърът помолих нежно, вместо мене,
да постопли скришом птичата душа.
С дъх написах стихче, за да спре да стене,
тихичко щурчето, да го утеша.
Аз съм малко чудо, крехко и ранимо,
докато е лято ще танцувам знам.
Щом настъпи ранна, прегладняла зима,
славеят обичан, ще остане сам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
