10 дек. 2015 г., 00:01

Аз съм наблюдател

1.1K 0 0

Аз съм наблюдател.

Понякога - съмнителен тип.

Аплодисменти.

Ехо, ехо...

Стоя неподвижно,

има нещо скришно.

Задавят се в мен

или не обръщат глава.

Пространството съм аз.

Крак въз крак -

спъни се пак.

Понякога шепот, 

други път глъчка,

тъпкам всичко

и едно до друго то се гъчка.

“Какво?“ и “кога?“

Къде го?

То, това, нещото...

Никъде. 

Аз съм наблюдател.

Понякога, съмнителен тип.

Ехо, ехо...

Чуваш ли го?

Стоя сред мъгла,

има нещо неясно.

Удрят се в мен

или не подават ръка.

Димя, това съм аз.

Тяло въз земя - 

потопи се пак.

Понякога става така,

зависи на кого от нас попаднеш.

Аплодисменти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Изи Кайт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...