Аз съм наблюдател.

Понякога - съмнителен тип.

Аплодисменти.

Ехо, ехо...

Стоя неподвижно,

има нещо скришно.

Задавят се в мен

или не обръщат глава.

Пространството съм аз.

Крак въз крак -

спъни се пак.

Понякога шепот, 

други път глъчка,

тъпкам всичко

и едно до друго то се гъчка.

“Какво?“ и “кога?“

Къде го?

То, това, нещото...

Никъде. 

Аз съм наблюдател.

Понякога, съмнителен тип.

Ехо, ехо...

Чуваш ли го?

Стоя сред мъгла,

има нещо неясно.

Удрят се в мен

или не подават ръка.

Димя, това съм аз.

Тяло въз земя - 

потопи се пак.

Понякога става така,

зависи на кого от нас попаднеш.

Аплодисменти.