13 февр. 2020 г., 12:45

Аз съм поетът 

  Поэзия
495 0 0

Те ме предават, те ме пропъждат!
Усмихват се, ала на ум ме осъждат.
Дадох сърцето, разголих душата си – 
взеха ги те и изтриха краката си.
Няма да търся за вас оправдания!
Хора ли сте, вие, дребни създания?
Хора ли сте, о, глави без пълнеж? 
Как ми омръзна от простата гмеж!
Как не разбраха душите ви малки –
аз съм поетът, а вие сте жалки!
Аз съм поетът, нещастни гадини!
Моята семка не ще да загине!
Аз съм поетът, знамето, щикът –
вие овце сте и нека ви тикат!


...аз съм поетът. Така ми се плаче.
Аз съм изгубено, малко сираче.
Плът от плътта ми сте.
Плът от плътта ми.
Нямам какво да ви дам, освен думи.
Сам се осъждам.
Сам се прокуждам.
Време е, може би, да се събуждам?

© Cucurbita Maxima Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??