13 февр. 2020 г., 12:45

Аз съм поетът

1.1K 0 0

Те ме предават, те ме пропъждат!
Усмихват се, ала на ум ме осъждат.
Дадох сърцето, разголих душата си – 
взеха ги те и изтриха краката си.
Няма да търся за вас оправдания!
Хора ли сте, вие, дребни създания?
Хора ли сте, о, глави без пълнеж? 
Как ми омръзна от простата гмеж!
Как не разбраха душите ви малки –
аз съм поетът, а вие сте жалки!
Аз съм поетът, нещастни гадини!
Моята семка не ще да загине!
Аз съм поетът, знамето, щикът –
вие овце сте и нека ви тикат!


...аз съм поетът. Така ми се плаче.
Аз съм изгубено, малко сираче.
Плът от плътта ми сте.
Плът от плътта ми.
Нямам какво да ви дам, освен думи.
Сам се осъждам.
Сам се прокуждам.
Време е, може би, да се събуждам?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Cucurbita Maxima Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...