13.02.2020 г., 12:45

Аз съм поетът

1.1K 0 0

Те ме предават, те ме пропъждат!
Усмихват се, ала на ум ме осъждат.
Дадох сърцето, разголих душата си – 
взеха ги те и изтриха краката си.
Няма да търся за вас оправдания!
Хора ли сте, вие, дребни създания?
Хора ли сте, о, глави без пълнеж? 
Как ми омръзна от простата гмеж!
Как не разбраха душите ви малки –
аз съм поетът, а вие сте жалки!
Аз съм поетът, нещастни гадини!
Моята семка не ще да загине!
Аз съм поетът, знамето, щикът –
вие овце сте и нека ви тикат!


...аз съм поетът. Така ми се плаче.
Аз съм изгубено, малко сираче.
Плът от плътта ми сте.
Плът от плътта ми.
Нямам какво да ви дам, освен думи.
Сам се осъждам.
Сам се прокуждам.
Време е, може би, да се събуждам?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Cucurbita Maxima Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...