27 мар. 2006 г., 06:21

Аз съм тук...

1.1K 0 13

Аз съм тук все още във съня си,
не отварям очи,ще ослепея от делника.
Спускам завеси по пътя си...
Не искам да се събуждам.А през мерника
виждам единственно и само целта...
Ето прецелвам се ,ще натисна спусъка.
Патронът ще полети и тогава от пукота
ще отворя очи...Не съм ли сънувала?
Била съм щастлива!
Отворя ли очи,докъде ще стигна?
Кak пътя си да премина,без нищо да срина?
А през мерника лъскав нямам право на избор
друго да виждам и чувствам...
Натискам спусъка. Очи ще отворя,вече зная.
Имам право на щастие...Ето живея...
Милвам,докосвам ...
Обичам и това не е сън!








Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • МНОГО Е ХУБАВО-БИХ ПОРАБОТИЛА ВЪРХУ ФИНАЛА .И АЗ КАТО ВЕСИ СМЯТАМ,ЧЕ БЪРЗАШ,НО ОТ ПОСЛЕ ГИ ОПРАВЯШ НЕЩАТА-ПОЗДРАВЛЕНИЯ.
  • Кak пътя си да премина,без нищо да срина?

    Добър въпрос! 6!
  • Благодаря момичета!
    Разчитам на обективност и искреност.
  • Джейн, не съм видяла предишният му вариант, но сега го прочетох и много ми хареса! Зарежда с оптимизъм! Поздравления от мен и 6
  • Сега наистина много ми харесва.6 6 6

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...