Аз съм тук...
Аз съм тук все още във съня си,
не отварям очи,ще ослепея от делника.
Спускам завеси по пътя си...
Не искам да се събуждам.А през мерника
виждам единственно и само целта...
Ето прецелвам се ,ще натисна спусъка.
Патронът ще полети и тогава от пукота
ще отворя очи...Не съм ли сънувала?
Била съм щастлива!
Отворя ли очи,докъде ще стигна?
Кak пътя си да премина,без нищо да срина?
А през мерника лъскав нямам право на избор
друго да виждам и чувствам...
Натискам спусъка. Очи ще отворя,вече зная.
Имам право на щастие...Ето живея...
Милвам,докосвам ...
Обичам и това не е сън!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
