> Аз съм тук все още във съня си,
> не отварям очи,ще ослепея от делника.
> Спускам завеси по пътя си...
> Не искам да се събуждам.А през мерника
> виждам единственно и само целта...
> Ето прецелвам се ,ще натисна спусъка.
> Патронът ще полети и тогава от пукота
> ще отворя очи...Не съм ли сънувала?
> Била съм щастлива!
> Отворя ли очи,докъде ще стигна?
> Кak пътя си да премина,без нищо да срина?
> А през мерника лъскав нямам право на избор ...