Аз съм убиец

Аз съм убиец. Отнех живот

в разцъфнал май ,под райски небосвод.

Не ме смути невинността на жертвата.

Трогателната нежност на духа,

преливаща във органичната й същност.

Избрах часа,

във който нощни птици

се прибират за покой

след бурни страсти,

и след вопли за любов

като порой.

Когато изгрялата звезда отново пие

среднощните сълзи на дървесата.

Земята е усмихната и млада,

а светлина препуска в кавалкада.

Аз съм убиец и отнех живот.

Не се опитвам

жертвата да скрия.

Грехът не мога да умия.

Дори и опростен

,ще бъда изгубила невинността си, със белега на опрощението

грешница.

Убиец съм. Но жертвата е тъй прекрасна

дори във вечния си сън.

Още отеква оня звън

на хладното оръжие, с което я сразих.

Като Пилат ръцете си умих.

Напълних ваза със вода

и цветето във нея потопих.

Нали съм тая дето го убих.

Аз съм убиеца на тоя цвят прекрасен.

О, Боже, нека да бъда

последният убиец на цветя в света. Нека да бъде вечна красота...