25.05.2025 г., 22:55

Аз съм убиец

243 0 1

Аз съм убиец. Отнех живот

в разцъфнал май ,под райски небосвод.

Не ме смути невинността на жертвата.

Трогателната нежност на духа,

преливаща във органичната й същност.

Избрах часа,

във който нощни птици

се прибират за покой

след бурни страсти,

и след вопли за любов

като порой.

Когато изгрялата звезда отново пие

среднощните сълзи на дървесата.

Земята е усмихната и млада,

а светлина препуска в кавалкада.

Аз съм убиец и отнех живот.

Не се опитвам

жертвата да скрия.

Грехът не мога да умия.

Дори и опростен

,ще бъда изгубила невинността си, със белега на опрощението

грешница.

Убиец съм. Но жертвата е тъй прекрасна

дори във вечния си сън.

Още отеква оня звън

на хладното оръжие, с което я сразих.

Като Пилат ръцете си умих.

Напълних ваза със вода

и цветето във нея потопих.

Нали съм тая дето го убих.

Аз съм убиеца на тоя цвят прекрасен.

О, Боже, нека да бъда

последният убиец на цветя в света. Нека да бъде вечна красота...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сигурно и цветето го боли, затова така се чувстваш. Хубав ти е стихът. Поздрав!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...