5 дек. 2007 г., 11:22

Аз, ти и любовта

1K 0 19
По брега на чувствата вървиме трима,
с греещи усмивки - аз, ти и любовта.
В душите си с топлината несравнима
на хиляди ярки, атлазени слънца.

В небето на чувствата летиме трима,
водени от ангели - аз, ти и любовта.
В сърцата си - с обичта неповторима,
даряваща за всички искри светлина.

В морето на чувствата плуваме трима,
безмълвно сини - аз, ти и любовта.
Докоснати от мечтата незабравима,
да бъдем вечно пленници на радостта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...