Dec 5, 2007, 11:22 AM

Аз, ти и любовта

  Poetry » Love
1K 0 19
По брега на чувствата вървиме трима,
с греещи усмивки - аз, ти и любовта.
В душите си с топлината несравнима
на хиляди ярки, атлазени слънца.

В небето на чувствата летиме трима,
водени от ангели - аз, ти и любовта.
В сърцата си - с обичта неповторима,
даряваща за всички искри светлина.

В морето на чувствата плуваме трима,
безмълвно сини - аз, ти и любовта.
Докоснати от мечтата незабравима,
да бъдем вечно пленници на радостта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...