5.12.2007 г., 11:22

Аз, ти и любовта

1K 0 19
По брега на чувствата вървиме трима,
с греещи усмивки - аз, ти и любовта.
В душите си с топлината несравнима
на хиляди ярки, атлазени слънца.

В небето на чувствата летиме трима,
водени от ангели - аз, ти и любовта.
В сърцата си - с обичта неповторима,
даряваща за всички искри светлина.

В морето на чувствата плуваме трима,
безмълвно сини - аз, ти и любовта.
Докоснати от мечтата незабравима,
да бъдем вечно пленници на радостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...