3 апр. 2019 г., 14:29

Аз търсех себе си

378 0 0

Аз търсех себе си, едно изгубено дете,

изгубено във времеви континуум...

В пътешествието си неволно аз открих,

че не само аз съм изгубена...

По пътя си срещах се с деца,

изгубени и молещи за внимание и време...

Дали достатъчно време им отделих?

Дали вниманието ми им е помогнало

          да намерят себе си?

А аз оставам си дете...

     Детето в мен не искам да умира...

Преминавайки през всеки оставащ

          от живота ми ден,

изпращайки вечер залеза на Слънцето,

          когато то заспива...

 

03-04-2019 год.                     

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...