Apr 3, 2019, 2:29 PM

Аз търсех себе си

  Poetry
374 0 0

Аз търсех себе си, едно изгубено дете,

изгубено във времеви континуум...

В пътешествието си неволно аз открих,

че не само аз съм изгубена...

По пътя си срещах се с деца,

изгубени и молещи за внимание и време...

Дали достатъчно време им отделих?

Дали вниманието ми им е помогнало

          да намерят себе си?

А аз оставам си дете...

     Детето в мен не искам да умира...

Преминавайки през всеки оставащ

          от живота ми ден,

изпращайки вечер залеза на Слънцето,

          когато то заспива...

 

03-04-2019 год.                     

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МД All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...