Аз търсех себе си

Poetry

377 0 0

Аз търсех себе си, едно изгубено дете,

изгубено във времеви континуум...

В пътешествието си неволно аз открих,

че не само аз съм изгубена...

По пътя си срещах се с деца,

изгубени и молещи за внимание и време...

Дали достатъчно време им отделих?

Дали вниманието ми им е помогнало

да намерят себе си?

А аз оставам си дете...

Детето в мен не искам да умира...

Преминавайки през всеки оставащ

от живота ми ден,

изпращайки вечер залеза на Слънцето,

когато то заспива...

03-04-2019 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0