3.04.2019 г., 14:29

Аз търсех себе си

371 0 0

Аз търсех себе си, едно изгубено дете,

изгубено във времеви континуум...

В пътешествието си неволно аз открих,

че не само аз съм изгубена...

По пътя си срещах се с деца,

изгубени и молещи за внимание и време...

Дали достатъчно време им отделих?

Дали вниманието ми им е помогнало

          да намерят себе си?

А аз оставам си дете...

     Детето в мен не искам да умира...

Преминавайки през всеки оставащ

          от живота ми ден,

изпращайки вечер залеза на Слънцето,

          когато то заспива...

 

03-04-2019 год.                     

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...